Странното отчуждение на Испания и Португалия
Най-безобидната част от имейла ми създаде проблеми. Бях почукал обичайния си подпис набързо, без да се замислям. Порицанието на португалския служител беше бързо и строго. „Моля, не казвайте „поздравления“. Това е много испанска дума.“
Наистина е така. Това е испански за „поздрави“ и подписването ми удари нервите, дърпайки ме в царството на португалско-испанската психодрама, предизвикана от историята, гордостта и странния язвителен стереотип.
Помитащите обобщения за съседни държави могат да да бъде безсмислено, ако не и обидно, но иберийските съседи? Почти ви канят да ги съберете на едно място. Те съжителстват на полуостров, отделен от останалата част на Европа от Пиренеите и от света от морето. Те споделят плажове и вино, отминали империи и диктатори, малки фабрики и тесни семейства. Наричат ги „братски народи“. Чуждите мултинационални компании ги третират като единен пазар. По дяволите, аз съм кореспондентът на FT за Испания и Португалия. Но се препоръчва предпазливост по отношение на общите черти.
Съществува старо мнение, че двойката е „две страни с обърнат гръб“, които търсят приятели, търговия и идеи навсякъде, но не и в съседство. И в това все още има много истина, особено след като отхвърлите задължителните топли думи от правителствата за двустранните връзки. Но възгледите им за света също се различават рязко.
Португалия таи дълбоко вкоренен страх от по-големия си съсед, вкоренен във векове на нашествия, кръвопролития и заплахи от Испания. На 1 декември той отбеляза своето освобождение през 1640 г. от 60-годишна окупация от Кастилия, кралството, което прерасна в испанската държава. Притисната от своя съсед, Португалия винаги е търсила морски съюзници, като най-старият е Обединеното кралство. Това е приблизително една пета от размера на Испания по население и площ. Ако бъде обърнат гръб, това е така, защото „начинът Португалия да се защитава е никога да не провокира и да поддържа дистанция“, казва Рафаел Валядарес, испански историк на страната.
Португалия е страна на емигранти, но само 106 000 от нейните граждани живеят в Испания - срещу 1,2 милиона във Франция. Позицията на Испания спрямо Португалия е по-скоро безразличие. Пренебрежителен израз „Portu-que?“ обобщава го. Когато попитах приятел от Мадрид за какво си спомня страната, той направи пауза, след което каза „кърпи“ (от нейната текстилна индустрия). Испанците наистина идват на почивка - но могат да разтърсят местните жители по грешен начин, като маршируват, говорейки собствения им език. „Предположението, което трябва да разберем, е това, което дразни“, казва един португалски социален учен.
В действителност много португалци могат да разберат испанския, защото езиците са близки и фонетиката на испанския е много проста (има само пет гласни звука). Но обратното не е вярно. Португалците се наслаждават на объркващи испанци, като отговарят на собствения си език, с неговите хлъзгави съгласни и до 15 гласни звука.
Португалия може да е паднала от някогашната най-богата страна в света (благодарение на бразилското злато) до най-бедната в западна Европа, но нейните хора често все още се чувстват културно превъзхождащи испанците, които според някои са груби и арогантни. Там, където Испания има оживени барове, Португалия има тихи сладкарници. Един рецепционист на хотел се оплака от испанците, които говорят високо по телефона при настаняване и ми каза, че „има нужда от правила“.
Португалците са щастливи, че са северните европейци на Южна Европа. Испанците са ми ги описали като сдържани, дори студени. Но един португалски главен изпълнителен директор ми каза нещо друго: „Имаме това схващане, че испанците са радостната част от нас.“
В граничните региони различията избледняват. Вероятно галисийците имат повече общо със северна Португалия, отколкото с останалата част от Испания. Португалците купуват бензина си в Испания, където данъкът е по-нисък. Испанците купуват по-евтина храна в Португалия. Футболните фенове на испанския клуб Селта Виго, на 30 километра от границата, са подигравани от съперниците като „португалци“ – и някои го приемат.
Но има и Оливенца, гранично село, което е оспорвано територия, откакто е окупирана от Испания през 1801 г. Правителството в Лисабон, което я нарича Оливенса, настоява, че принадлежи на Португалия. Поне знам какво бих казал на португалците за опитите да си върнат селото. „Bom trabalho“, което приблизително означава „Успех в работата“. Доколкото вече знам, това е типично подписване на имейл в Португалия.
